unflushable http://gimly.bloghub.org 42 Sat, 27 May 2006 09:54:43 +0000 http://wordpress.org/?v=2.6-beta3 en само за снимка http://gimly.bloghub.org/2006/05/27/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0/ http://gimly.bloghub.org/2006/05/27/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0/#comments Sat, 27 May 2006 09:21:30 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/05/27/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0/ търсите идеалната снимка? треперят ви ръцете и все не става хубаво? свидят ви се парите за статив? опитайте с минерерална вода.

на мен ми свърши добра работа, както се вижда от тази снимка на пчеличка: пчеличка.

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/05/27/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0/feed/ среща http://gimly.bloghub.org/2006/05/12/%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0/ http://gimly.bloghub.org/2006/05/12/%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0/#comments Thu, 11 May 2006 21:59:26 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/05/12/%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0/ оставаха още два часа до края на работния ден. цели два часа. нямаше търпение да я види. бяха намислили да се поразходят в парка. харесваше му да са заобиколени от дървета и да се държат за ръце. а и там миришеше хубаво. погледна часовника. час и петдесет и седем минути. много бавно минаваше това време. поне да имаше работа… реши да прегледа сайтовете за новини. все щеше да има нещо, с което да позабавлява колегите.

четиредесет и три минути. навън се смрачаваше. май нямаше да е в парка. много жалко. знаеше, че тя не обича да се мокри и реши да й звънне да си вземе чадър.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- навън се смрачава, вземи си чадър.

- ало? много лошо те чувам!

- ало! чадър си вземи, че ще вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- чао.

много се дразнеше като стане така. знаеше, че тя не е виновна за скапаната връзка, но се изнерви. хрумна му нещо - ще пита шефа дали може да излезе малко по-рано и ще се разходи. може да й купи някое малко подаръче, за да я зарадва. шефът му не възрази и той вече беше навън. леко ръмеше, но не беше неприятно. бързо й избра една симпатична гривничка за крак и се запъти към мястото на срещата. щеше да пристигне по-рано, но не се притесняваше, защото тя обикновено подраняваше, а и там имаше доста магазини за разглеждане.

чакаше я вече половин час и започваше да се ядосва. вярно, че от часа на срещата бяха минали само десет минути, но това не променяше факта, че киснеше тук от трийсет. беше разгледал всички магазини, в някои влезе даже по два пъти. огледа се сигурно за стотен път и най-после я видя. опита се да се успокои и си каза, че трябва да я изслуша първо преди да й се кара, че е закъсняла.

***още цели два часа докато го види. вече си беше приготвила тоалета. знаеше, че ще я хареса - специално беше избрала любимите му дрехи. вече не й се стоеше вкъщи. реши да се поразходи, да си купи някоя дрешка и да отиде на срещата двайсетина минути по-рано, просто за всеки случай. излезе от сградата, повървя пеш до следващата спирка на трамвая и зачака.

слезе две спирки по-рано и влезе в първия магазин. беше голям магазин на три етажа. реши да ги гледа отгоре-надолу. тъкмо беше стигнала да най-долния, когато телефонът й звънна.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- на—ава——дър!

връзката беше ужасна!
- ало? много лошо те чувам!

- ало! —-вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- -ао.

цялото й настроение се скапа. излезе бързо от магазина и хвана такси. имаше около 40 минути да се върне до вкъщи и да вземе чадър. таксиметровият шофьор караше бързо, но имаше доста път. след около 20 минути стигнаха. тя му каза да я изчака и се качи за чадъра. доста рови, но накрая го откри. слезе долу и се върнаха обратно в центъра. погледна часовника си. вече закъсняваше с пет минути. плати на таксито и излезе. мислено съжали, че не се реши просто да купи един чадър - щеше да й излезе по-евтино. но станалото - станало. забърза към мястото на срещата. той вече чакаше.

***

- здравей!

- здрасти!

- отдавна ли ме чакаш?

- не, преди малко дойдох.

- донесох ти чадър.

- не ми трябва, то не вали силно.

- нали ми звънна да ти донеса?

- да, ама то не вали много, мога и без.

- уф!

- какво?

- нищо, няма значение.

- добре, щом не ти се казва. купих ти нещо.

- мерси, хубава е.

- харесва ли ти?

- да.

- защо не се усмихваш?

- усмихвам се!

- не е вярно.

- какво ще правим?

- ти кажи!

- мислех, че вече си измислил нещо.

- уф, все очакваш от мен да измислям.

- не е вярно - последните три пъти аз казвах къде да идем.

- добре, айде ще те заведа на кафе.

тръгнаха мълчаливо. държаха се за ръце. тя беше под чадъра, той - не. всеки потънал в мислите си. дали й хареса подаръка? защо ме накара да се разкарвам толкова за тъпия чадър, като даже не го ползва? дали ми е сърдита за нещо? знае ли колко много правя за него? знае ли колко много правя за нея?

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/05/12/%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0/feed/ бърза работа http://gimly.bloghub.org/2006/05/11/%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/ http://gimly.bloghub.org/2006/05/11/%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/#comments Thu, 11 May 2006 16:40:34 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/05/11/%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/ запознаха се в една дискотека. имаха обща приятелка. танцуваха, пиеха и се забавляваха. той опитваше, тя се дърпаше. но му оставяше надежда. тогава той видя една позната на съседната маса. не бяха близки - тя беше кучка, той - добро момче. точно тя му трябваше тази вечер. отиде при нея да каже здрасти. тя го прегърна. размениха 2-3 думи и той се върна обратно на масата. нещата потръгнаха. страхът от конкуренцията си каза думата. само след двайсетина минути вече се целуваха. тя живееше сама и отидоха в нейния апартамент.

***

- много бързо свърши?!

- а ти какво очакваш - кой ми танцува цяла вечер на оная работа?

- и кво сега?

- сега пак, не ми пречи.

***

- знам какъв е проблема - много съм влажна.

- така е.

- искаш ли с една салфетка да го избършем?

- не, ще се справя.

***

- сигурен ли си, че не искаш да го избършем?

- не, всичко е наред.

***

- не мога повече.

- ама ти не си свършил.

- няма значение.

легнаха един до друг на леглото - всеки с мислите си. той мислеше колко е глупав да не се съгласи да й избършат малко путката - със сигурност щеше да помогне. тя се обвиняваше, че заради нея не е свършил.

а нещата започнаха толкова добре.

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/05/11/%d0%b1%d1%8a%d1%80%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0/feed/ електротехника http://gimly.bloghub.org/2006/04/13/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/ http://gimly.bloghub.org/2006/04/13/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/#comments Thu, 13 Apr 2006 00:20:36 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/04/13/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/ знаеше, че може и сам да оправи разклонителя. не му трябваше професионалист. все пак беше учил в техническо училище. не че научи нещо. но все един разклонител може да поправи.

изчака я да тръгне на работа. нищо нямаше да стане ако тя беше тук. само щеше да му

(трябва да извикаш електротехник)

мърмори. трябваше му спокойствие.

отиде до железарията. купи поялник, отверки, клещи, изолирбан, тел, кабел и нов щепсел. не знаеше дали му трябва всичко това, но не искаше да прекъсва работата. прибра се и нареди всичко на масата. по средата сложи разклонителя. избра подходяща отверка (добре, че купи шест) и разви болтовете. липсваше му нещо. направи си силно кафе без захар и започна. бавно и внимателно разви първия болт. после втория. за третия използва повечко сила. всичко вървеше добре. след малко разклонителят лежеше на части пред него. огледа критично обгорените кабели и видя къде даваше на късо. изряза и оголи наново жиците. разглоби и щепсела. повтори операцията с оголването. провери с мултимера дали не е прекъснат някъде кабела. всичко изглеждаше наред. започна да намества отделните жички обратно по местата и се усети, че не беше записал кой цвят жица къде стои. замисли се. имаше ли значение? по-скоро не. за всеки случай пусна в гугъл въпроса и се зачете. на третата страница от резултатите най-после намери нещо по темата. явно нямаше голямо значение, но все пак последва инструкциите. докато с едната ръка държеше капака на разклонителя, с другата придържаше жиците, а третата трябваше да завива болтчетата. хубаво, ама трета нямаше. трудна работа. опита с крак да придържа, после с уста. накрая успя някак да закрепи жиците и набързо зави всички болтове. с щепсела се справи малко по-лесно. включи го в контакта. свърза нощната лампа за тест. мислеше да включи лаптопа, но лампата му се видя по-евтина. светна. беше горд със себе си! прибра останалите части в шкафа и си сипа чаша кола. мислено преживяваше триумфа си. как щеше да й каже довечера аз нали ти казах, че не ни трябва техник? седна на компютъра и се логна в играта.

няколко часа по-късно тя най-после се върна. той се втурна да я посрещне на вратата. взе торбите с покупките от ръцете й и каза:

- здравей!

- здрасти!

- оправих разклонителя!

- а, добре.

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/04/13/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%85%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/feed/ безсъние http://gimly.bloghub.org/2006/04/06/%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d0%b5/ http://gimly.bloghub.org/2006/04/06/%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d0%b5/#comments Thu, 06 Apr 2006 00:24:38 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/04/06/%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d0%b5/ погледна към часовника си. единайсет и половина. имаше още една серия - ще я изгледа и ще си легне. може би тази нощ щеше да заспи преди един. да. пусна я. беше доста интересна. любимият му герой каза цели четири готини лафа. много си приличаха с него. знаеше, че никой друг не може да разбере толкова добре характера му. колко бързо и неусетно свърши серията. към края едно от момчетата в сериала опита с ефектен жест да привлече вниманието на новото момиче в града. николай беше мислил за подобен ход преди две години, но така и не се престраши. сега можеше да види дали този ход е успешен. само да можеше да гледа и следващата серия… отиде в банята. докато си миеше зъбите, погледна часовника. дванайсет и петнайсет. не е толкова късно. ако успее да намери следващата серия и да я свали за петнайсетина минути, ще може до един и нещо да си е легнал. съвсем малко след един. струваше си. той си изми набързо зъбите и седна пред компютъра. порови из сайтовете. след десетина минути вече се сваляха файловете. реши да свали следващите две серии - така утре нямаше да се занимава излишно. готово. пусна серията. всичко се развиваше добре. ех, защо не беше намерил сериала преди две години! нищо, поне любимият му герой беше щастлив. брилянтен сериал! чувстваше се освежен. нямаше смисъл да опитва да заспи сега. по-добре да изгледа и другата серия - и без това я има на харда. оказа се по-драматична. не завърши добре. май не трябваше да я гледа. започна трескаво да рови из сайтовете за нова серия. нямаше. легна разочарован към два и половина. сутринта почти счупи телефона, който го събуди в 8. проклета работа, заради нея все не може да се наспи.

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/04/06/%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%81%d1%8a%d0%bd%d0%b8%d0%b5/feed/ testing… http://gimly.bloghub.org/2006/04/05/testing/ http://gimly.bloghub.org/2006/04/05/testing/#comments Wed, 05 Apr 2006 22:18:57 +0000 gimly http://gimly.bloghub.org/2006/04/05/testing/ чувствате ли, че се справяте по-добре от друг на Ваше място? такъв въпрос има на психо-теста на донаборната комисия. дали някой може да прецени това? често се случва да говорим в компания как ако сме на мястото на ганчо, щяхме да направим това и това, което е по-добре, защото така и така. но тези наши разговори не стигат до ганчо. той не знае, че някой друг (мисли, че) ще се справи по-добре от него на негово място. всички гледат да отговорят така, че да не ги помислят за луди. търсят неутралния отговор. и психолозите дотолкова са свикнали с това, че когато някой даде по-различен отговор, те го игнорират. мислят, че се прави на интересен. не искат да приемат, че човекът сигурно има проблем. че може би наистина не става за казарма. вие по-добре ли се справяте от друг на ваше място?

]]> http://gimly.bloghub.org/2006/04/05/testing/feed/