unflushable

оставаха още два часа до края на работния ден. цели два часа. нямаше търпение да я види. бяха намислили да се поразходят в парка. харесваше му да са заобиколени от дървета и да се държат за ръце. а и там миришеше хубаво. погледна часовника. час и петдесет и седем минути. много бавно минаваше това време. поне да имаше работа… реши да прегледа сайтовете за новини. все щеше да има нещо, с което да позабавлява колегите.

четиредесет и три минути. навън се смрачаваше. май нямаше да е в парка. много жалко. знаеше, че тя не обича да се мокри и реши да й звънне да си вземе чадър.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- навън се смрачава, вземи си чадър.

- ало? много лошо те чувам!

- ало! чадър си вземи, че ще вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- чао.

много се дразнеше като стане така. знаеше, че тя не е виновна за скапаната връзка, но се изнерви. хрумна му нещо - ще пита шефа дали може да излезе малко по-рано и ще се разходи. може да й купи някое малко подаръче, за да я зарадва. шефът му не възрази и той вече беше навън. леко ръмеше, но не беше неприятно. бързо й избра една симпатична гривничка за крак и се запъти към мястото на срещата. щеше да пристигне по-рано, но не се притесняваше, защото тя обикновено подраняваше, а и там имаше доста магазини за разглеждане.

чакаше я вече половин час и започваше да се ядосва. вярно, че от часа на срещата бяха минали само десет минути, но това не променяше факта, че киснеше тук от трийсет. беше разгледал всички магазини, в някои влезе даже по два пъти. огледа се сигурно за стотен път и най-после я видя. опита се да се успокои и си каза, че трябва да я изслуша първо преди да й се кара, че е закъсняла.

***още цели два часа докато го види. вече си беше приготвила тоалета. знаеше, че ще я хареса - специално беше избрала любимите му дрехи. вече не й се стоеше вкъщи. реши да се поразходи, да си купи някоя дрешка и да отиде на срещата двайсетина минути по-рано, просто за всеки случай. излезе от сградата, повървя пеш до следващата спирка на трамвая и зачака.

слезе две спирки по-рано и влезе в първия магазин. беше голям магазин на три етажа. реши да ги гледа отгоре-надолу. тъкмо беше стигнала да най-долния, когато телефонът й звънна.

- ало?

- здравей, миличка!

- здрасти!

- на—ава——дър!

връзката беше ужасна!
- ало? много лошо те чувам!

- ало! —-вали!

- алооо! какво каза?

- чадър! вали!

- добре, чао.

- -ао.

цялото й настроение се скапа. излезе бързо от магазина и хвана такси. имаше около 40 минути да се върне до вкъщи и да вземе чадър. таксиметровият шофьор караше бързо, но имаше доста път. след около 20 минути стигнаха. тя му каза да я изчака и се качи за чадъра. доста рови, но накрая го откри. слезе долу и се върнаха обратно в центъра. погледна часовника си. вече закъсняваше с пет минути. плати на таксито и излезе. мислено съжали, че не се реши просто да купи един чадър - щеше да й излезе по-евтино. но станалото - станало. забърза към мястото на срещата. той вече чакаше.

***

- здравей!

- здрасти!

- отдавна ли ме чакаш?

- не, преди малко дойдох.

- донесох ти чадър.

- не ми трябва, то не вали силно.

- нали ми звънна да ти донеса?

- да, ама то не вали много, мога и без.

- уф!

- какво?

- нищо, няма значение.

- добре, щом не ти се казва. купих ти нещо.

- мерси, хубава е.

- харесва ли ти?

- да.

- защо не се усмихваш?

- усмихвам се!

- не е вярно.

- какво ще правим?

- ти кажи!

- мислех, че вече си измислил нещо.

- уф, все очакваш от мен да измислям.

- не е вярно - последните три пъти аз казвах къде да идем.

- добре, айде ще те заведа на кафе.

тръгнаха мълчаливо. държаха се за ръце. тя беше под чадъра, той - не. всеки потънал в мислите си. дали й хареса подаръка? защо ме накара да се разкарвам толкова за тъпия чадър, като даже не го ползва? дали ми е сърдита за нещо? знае ли колко много правя за него? знае ли колко много правя за нея?

This entry was posted on петък, май 12th, 2006 at 0:59 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.