unflushable

знаеше, че може и сам да оправи разклонителя. не му трябваше професионалист. все пак беше учил в техническо училище. не че научи нещо. но все един разклонител може да поправи.

изчака я да тръгне на работа. нищо нямаше да стане ако тя беше тук. само щеше да му

(трябва да извикаш електротехник)

мърмори. трябваше му спокойствие.

отиде до железарията. купи поялник, отверки, клещи, изолирбан, тел, кабел и нов щепсел. не знаеше дали му трябва всичко това, но не искаше да прекъсва работата. прибра се и нареди всичко на масата. по средата сложи разклонителя. избра подходяща отверка (добре, че купи шест) и разви болтовете. липсваше му нещо. направи си силно кафе без захар и започна. бавно и внимателно разви първия болт. после втория. за третия използва повечко сила. всичко вървеше добре. след малко разклонителят лежеше на части пред него. огледа критично обгорените кабели и видя къде даваше на късо. изряза и оголи наново жиците. разглоби и щепсела. повтори операцията с оголването. провери с мултимера дали не е прекъснат някъде кабела. всичко изглеждаше наред. започна да намества отделните жички обратно по местата и се усети, че не беше записал кой цвят жица къде стои. замисли се. имаше ли значение? по-скоро не. за всеки случай пусна в гугъл въпроса и се зачете. на третата страница от резултатите най-после намери нещо по темата. явно нямаше голямо значение, но все пак последва инструкциите. докато с едната ръка държеше капака на разклонителя, с другата придържаше жиците, а третата трябваше да завива болтчетата. хубаво, ама трета нямаше. трудна работа. опита с крак да придържа, после с уста. накрая успя някак да закрепи жиците и набързо зави всички болтове. с щепсела се справи малко по-лесно. включи го в контакта. свърза нощната лампа за тест. мислеше да включи лаптопа, но лампата му се видя по-евтина. светна. беше горд със себе си! прибра останалите части в шкафа и си сипа чаша кола. мислено преживяваше триумфа си. как щеше да й каже довечера аз нали ти казах, че не ни трябва техник? седна на компютъра и се логна в играта.

няколко часа по-късно тя най-после се върна. той се втурна да я посрещне на вратата. взе торбите с покупките от ръцете й и каза:

- здравей!

- здрасти!

- оправих разклонителя!

- а, добре.

погледна към часовника си. единайсет и половина. имаше още една серия - ще я изгледа и ще си легне. може би тази нощ щеше да заспи преди един. да. пусна я. беше доста интересна. любимият му герой каза цели четири готини лафа. много си приличаха с него. знаеше, че никой друг не може да разбере толкова добре характера му. колко бързо и неусетно свърши серията. към края едно от момчетата в сериала опита с ефектен жест да привлече вниманието на новото момиче в града. николай беше мислил за подобен ход преди две години, но така и не се престраши. сега можеше да види дали този ход е успешен. само да можеше да гледа и следващата серия… отиде в банята. докато си миеше зъбите, погледна часовника. дванайсет и петнайсет. не е толкова късно. ако успее да намери следващата серия и да я свали за петнайсетина минути, ще може до един и нещо да си е легнал. съвсем малко след един. струваше си. той си изми набързо зъбите и седна пред компютъра. порови из сайтовете. след десетина минути вече се сваляха файловете. реши да свали следващите две серии - така утре нямаше да се занимава излишно. готово. пусна серията. всичко се развиваше добре. ех, защо не беше намерил сериала преди две години! нищо, поне любимият му герой беше щастлив. брилянтен сериал! чувстваше се освежен. нямаше смисъл да опитва да заспи сега. по-добре да изгледа и другата серия - и без това я има на харда. оказа се по-драматична. не завърши добре. май не трябваше да я гледа. започна трескаво да рови из сайтовете за нова серия. нямаше. легна разочарован към два и половина. сутринта почти счупи телефона, който го събуди в 8. проклета работа, заради нея все не може да се наспи.

чувствате ли, че се справяте по-добре от друг на Ваше място? такъв въпрос има на психо-теста на донаборната комисия. дали някой може да прецени това? често се случва да говорим в компания как ако сме на мястото на ганчо, щяхме да направим това и това, което е по-добре, защото така и така. но тези наши разговори не стигат до ганчо. той не знае, че някой друг (мисли, че) ще се справи по-добре от него на негово място. всички гледат да отговорят така, че да не ги помислят за луди. търсят неутралния отговор. и психолозите дотолкова са свикнали с това, че когато някой даде по-различен отговор, те го игнорират. мислят, че се прави на интересен. не искат да приемат, че човекът сигурно има проблем. че може би наистина не става за казарма. вие по-добре ли се справяте от друг на ваше място?